25.09 – 26.09.2021 г. Маршрут: Русе – Несебър – Поморие – Бургас (Пода) – Созопол – Царево – Малко Търново – Петрова Нива – Скален феномен „Трите братя“ – Русе

0
Dntur.com

За екскурзията

 
 
 

Програма – По пътя на Стоте Национални Обекта Екскурзия: Югоизточна България – Бургаска област. Автобусна програма с тръгване от Русе 2 дни / 1 нощувка 25.09 – 26.09.2021 г. Маршрут: Русе – Несебър – Поморие – Бургас (Пода) – Созопол – Царево – Малко Търново – Петрова Нива – Скален феномен „Трите братя“ – Русе [...]

Оценка

Изхранване
 
 
 
 
 


Лукс
 
 
 
 
 


Цена
 
 
 
 
 


Обща оценка
 
 
 
 
 

5/ 5

 Dntur.com
Подробно

Програма – По пътя на Стоте Национални Обекта

Екскурзия: Югоизточна България – Бургаска област.

Автобусна програма с тръгване от Русе

2 дни / 1 нощувка

25.09 – 26.09.2021 г.

Маршрут: Русе – Несебър – Поморие – Бургас (Пода) –

Созопол – Царево – Малко Търново – Петрова Нива – Скален феномен „Трите братя“ – Русе

 

Опознайте България с нашите тематични екскурзии „По пътя на Стоте Национални обекта“. Докоснете се до многовековната богата история на България и до нейната неповторима природа. Обектите включват най-забележителните природни феномени в страната, исторически местности, архитектурни резервати, храмове и манастири, най-високите планински върхове, даващи цялостна картина на богатото културно-историческо и природно наследство по българските земи от дълбока древност до наши дни. Посещението и запознаването с обектите се удостоверява с поставянето на специален печат на съответния обект на определеното за това място в туристическите книжки. За всички, които имат желанието да събират печати, а нямат книжка ние от Лиямар Травел Ви подаряваме по една, ако се запишете на екскурзиите ни. Поредната ни двудневна екс-я обхваща Североизточна България и 8 броя обекта от Стоте национални.

 

Програма:

Първи ден: Отпътуване с автобус в 06:00 ч. от жп гара Русе за Несебър (преход 254км). Около 10.30 ч. пристигане на обект номер 6 (Карта на стоте национални обекта) – Археологически Музей-Несебър.

Старият град е дълъг само 850 и широк 350 м. През различните периоди от своето съществуване е загубил 1/3 от територията си, която е пропаднала в морето. Останки от крепостните му стени и сега могат да се видят под водата на около 80 м от брега.

До наши дни се е запазила единствено Западната крепостна стена с портата, която е отбранявала града откъм сушата.

За първи път градът е включен в пределите на българската държава през 812 г., когато хан Крум завладява града и в него се заселват славяни и българи. За по-дълго време Несебър – както го наричат славяните е отново в български ръце в годините на царуването на цар Симеон Велики.

От епохата на българското Възраждане в Несебър са останали доста къщи -типични представители на Черноморския тип къща, част от многото работили в града вятърни мелници, баня и чешми. От края на миналия век Несебър е малък град с основен поминък риболов и селско стопанство – предимно лозарство и ленопроизводство. От 1959 г., след построяването на Курортния комплекс “Слънчев бряг”, в града и околностите активно се развива международния туризъм.

Археологическите проучвания на несебърския полуостров и неговата акватория през последните четири десетилетия разкриха богати колекции от значими паметници на културата, илюстриращи историята на антична Месамбрия и средновековен Несебър. Голяма част от тях са експонати в новия Археологически музей на Несебър. Музеят е открит през 1994 г. Експозиционната площ обхваща фоайе и 4 зали.

Археологическият музей в Несебър е създаден през 1956 год. и първата му експозиция е уредена в църквата „Св. Йоан Кръстител”. В новата си сграда, строена специално за музей по проект на арх. Христо Коев, той се премества през 1994 год. Тук е уредена експозицията „Несебър през вековете”, в която са представени многобройни паметници на културата, илюстриращи историята на античната Месамбрия и средновековния Несебър. Експозиционната площ на музея обхваща фоайе и четири зали: Първа зала- „Месамбрия и траките”; втора зала – „Понтийският полис Месамбрия; трета зала – Месембрия в пределите на Рим, Византия и България”; иконна зала. Достойно място във фоайето заема Дипломата, удостоверяваща вписването на Стария Несебър в Списъка на паметниците на световното културно наследство. Това става на 9 декември 1983 год. на VII сесия на Комитета за световно наследство, проведена в гр. Флоренция, Италия.

Входни такси:

Възрастни – 5 лв. Учащи – 3 лв.

Групи над 20 души: възрастни – 4 лв., деца – 2 лв.

 

Свободно време за обяд. Отпътуване в 13.00 ч. (преход 21 км.) и пристигане около 13:30 ч. на обекти 6а,6б (Карта на стоте национални обекта). Музей на солта и Посетителски център „Поморийско езеро“.

В Поморие, древният Анхиало, морската сол се добива от незапомнени времена. Според българските историци, солниците са съществували още преди основаването на града – около V век пр. Хр. До 30-те години на ХХ век морска сол в България се е добивала само в Поморие. В миналото солта е била рядкост и по някои местта е имала стойността на златото. Затова анхиалските солници са били предмет на спорове и войни. Музеят в Поморие е единственият в България и на Балканите специализиран музей за производството на сол чрез слънчево изпарение на морска вода. Открит е на 7 септември 2002 година. Създаден е с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез програма „Фар”. Намира се в района на стария град. Музеят представя древната анхиалска технология за производтво на морска сол. Той се състои от експозионна зала и 25 дка действащи солници. Разполага с уникална колекция от снимки от началото на миналия век, стари топографски карти, макети и автентични соларски съоръжения и инструменти. Солниците към музея произвеждат сол по същия начин, по който това е ставало в древността. Посетителите могат да видят „на живо” всички технологични операции, да разговарят със соларите, да усетят автентичната атмосфера на миналото.

 

Поморийско езеро е естествена свръхсолена лагуна, разположена на българското Черноморско крайбрежие, в непосредствена близост до гр. Поморие. Влажната зона предлага рядко съчетание на условия за живот, които позволяват развитието на много рядък комплекс от соленолюбива растителност и животни приспособени към тази соленост, част от които могат да се видят единствено тук. Разположението на езерото на западния бряг на Черно море, по протежението на който преминава втория по големина миграционен път на птиците в Европа Via Pontica обуславя голямото разнообразие от птици (над 270 вида), което може да се наблюдава през различните сезони на годината. Богатото биологично разнообразие на Поморийско езеро и съхранения природен ландшафт са причина влажната зона и прилежащите територии да бъдат защитени съгласно българското (ЗМ Поморийско езеро) и международното природозащитно законодателство включено е в Списъкът на влажните зони с международно значение към Конвенцията за опазването на влажните зони (Рамсарска конвенция) и в екологичната мрежа на ЕС – Натура 2000.

Посетителски център Поморийско езеро се намира в непосредствена близост с Музей на Солта, на брега на Поморийско езеро. Целта на посетителският център, като туристически обект е представянето и популяризирането на богатството и красотата на биоразнообразието на Поморийско езеро с цел повишаване природозащитните нагласи на широки слоеве от обществото. Това се осъществява чрез беседа от екскурзовод, обширна екзпозиция с фотографски пана с текст и макети, наблюдение на разнообразието от диви птици с телексоп и бинокъл, и прожектиране на филми. От терасата на центъра се открива просторна гледка към езерото и най-голямата гнездова колония на Балканския полуостров от редките гривести рибарки! Интересната история на поддържането и опазването и – резултат от целенасочени действия на експертите и доброволците от Зелени Балкани възстановили подходящо местообитание за гнездене на тези редки птици ще научите при посещението си в центъра!

 

Входни такси за музея на солта:

Възрастни – 3 лв.

Деца – 2 лв.

Беседа на български език – 3 лв.

Входни такси за посетителския център:

Възрастни: 4 лв.

Деца: 2 лв

 

Отпътуване 15.00 ч. (преход 31км.) и пристигане около 15:30 в обект номер 7 (Карта на стоте национални обекта). Природозащитен център „Пода“.

 

Местността Пода, намираща се на юг от Бургас, е обявена за защитена територия през 1989 г. със заповед на Министерството на околната среда и водите. Тя се стопанисва от Българското дружество да защита на птиците (БДЗП). Пода е

първата защитена територия в България, създадена по предложение на БДЗП и предоставена за управление на неправителствена организация, като през годините се е утвърдила като модел за устойчива природозащита, екологично образование и природосъобразен туризъм. На територията на Пода от малко повече от 1 кв. км са установени 273 вида птици, което е повече от половината от всичките 420 вида, които се срещат в България въобще! Затова през 1997 г. Българското дружество за защита на птиците с помощта на Правителството на Швейцария изгради тук първия в България Природозащитен център (ПЗЦ) Пода като средище за природозащита, екологично образование, екотуризъм и орнитологична информация.

За посещения защитената местност Пода е отворена целогодишно. В нея редките видове птици могат да бъдат наблюдавани без да бъдат обезпокоявани, както от терасите на Природозащитния център на БДЗП с бинокли и далекогледна тръба, така и по обособен маршрут. Има специално укритие, което дава възможност за наблюдение и фотографиране независимо от метеорологичните условия. Ежегодно в ПЗЦ на БДЗП Пода се провеждат проучвания върху мигриращите птици, а най-добрите месеци за наблюдение на мигрантите са март, април, май, август, септември и октомври. Интересни и редки видове птици, включително пеликани, морски орли, малки корморани и други обаче могат да се наблюдават по всяко време на годината.

Входни такси: Възрастни – 5 лв. Учащи – 2, 5 лв.Беседа: 12 лв.

 

Отпътуване 16.30 (преход 35км.) и пристигане около 17:00 и настаняване в хотел в град Созопол. Свободно време за разходка и вечеря.

 

Втори ден: Закуска в хотела. В 9.00 ч. посещение на обект номер 8а (Карта на стоте национални обекта). Археологически музей – Созопол.

 

Десетилетия наред от дълбините на морето край град Созопол и прилежащите острови леководо-лазните археологически експеди¬ции изваждат на свят безброй предмети, които възкресяват по убедителен начин миналото на едно от най-забележителните селища по българското Черноморско крайбрежие, което през античността е било толкова могъщо и значимо, че го нарекли Аполония Магна /Велика/.

Градът бил благоустроен и защитен от здрави крепостни стени. Централният площад, който вероятно тогава бил на днешния остров „свети Свети Кирик и Юлита”, бил украсен със статуи на божества, сред които древните автори споменават внушителната 13-метрова бронзова скулптура на Аполон. През 72 година преди Христа обаче градът бил превзет от легионите на Марк Лукул, които разрушили стените, опожарили града и отнесли със себе си прочутата статуя.

За всичко това и за още много други важни периоди и факти свидетелстват колекциите на археологическия музей в Созопол, създаден през 1961 година в предоставената от Светия синод сграда на храм “Свети Кирил и Методий”. От август 1978 година за същата цел на музея били предоставени зали и в Културния дом на града. Богатствата му са изключителни: представени са материали от праисторията, античността и средновековието, проследяващи развитието на материалната и духовна култура на населението, обитавало територията на града и общината от V-IV хилядолетие преди Христа до XVII век. В акваторията на пристанището археолозите откриват останки от примитивни жилища, каменни и бронзови оръдия на труда и керамични съдове. През ранножелязната епоха районът попада във властта на тракийското племе скирмиани. Те били не само рудари, но и добри мореплаватели, поддържали контакти с Микенска Елада. Най-вече от това време са намерените миниатюрни скулптури, както и каменните котви, колекцията от които е най-голямата в света.

Многобройни са експонатите и от най-големия разцвет на града-държава Аполония Понтика, който в края на VI век преди Христа започнал да сече и собствени монети. На тях наред с изображенията на Аполон и Горгона-Медуза отново се появява котвата, която е и днешният символ на Созопол. Най-вече от този период са изключително богатите колекции на музея от амфори, черно и червенофигурна керамика.

Некрополите от предримския период са били извън градските стени /в Морската градина, местностите “Харманите”, “Буджа-ка” и Калфата”/, а и близките възвишения са осеяни с надгробни могили, в които са намерени многобройни древногръцки рисувани вази, надгробни релефи и керамични статуетки с неоценима стойност. Освен в археологическия музей на Созопол немалка част от предметите, намерени в Аполония, днес могат да се видят в Националния исторически музей, а някои от тях даже в Лувъра, Ермитажа и Пергамон музеум.

Разбира се, в музея са експонирани и немалко находки от времето, когато Созопол е бил владение на България /най-вече монети с лика на цар Иван Александър/, и от периода, когато е ставал притежание на Византия. Специално внимание е отделено и на християнското изкуство XVII-XIX век.

Входни такси: възрастни – 4 лв. деца, учащи, пенсионери – 1 лв. хора с увреждания – безплатно

Беседа: 10 лв.

 

Отпътуване с автобус около 10:00 ч. от обекта, (преход 37км.) Около 10:30 посещение на обект номер 8б (Карта на стоте национални обекта). Общински исторически музей – Царево.

 

Историческият музей в град Царево е най-големият музей на юг от областния град Бургас.Отваря врати на 06.12.2012г. като културна институция, която да съхрани и популяризира наследството на Крайморска Странджа. В музея са експонирани археологически находки, датиращи от преди три хилядолетия и уникалните съкровища от село Синеморец. Сребърното монетно съкровище, открито през септември 2012г., се състои 199 тетрадрахми. Сред тях са изключително редките монети на тракийския цар Мостис. До 1991г. в науката са познати само 11 сребърни монети на този цар, съхранявани в нумизматични колекции в Париж, Ню Йорк и Ермитажа. В нашия музей те са 36. Златното съкровище – накити на видна тракийка, е шедьовър на елинистическото ювелирно изкуство от III в. пр.Хр.Предстои да се обособи отдел етнография с акцент – нестинарството, вписано в Представителния списък на ЮНЕСКО, като нематериално културно наследство на човечеството. Музеят е домакин на гостуващи експозиции и изложби на частни колекционери.

Входни такси: възрастни: 3лв. непълнолетни, студенти: 1лв. хора с увреждания: безплатен вход

намаления за групи над 15 човека: възрастни: 2лв., непълнолетни: 0.80лв.

 

 

Напускане на обекта. Свободно време за обяд и отпътуване около 12.30 ч. (преход 57км.) и пристигане около 13:30ч. на обект 8 (Карта на стоте национални обекта). Исторически музей – Малко Търново.

 

На 70 км южно от гр. Бургас, на 55 км югозападно от град Царево и на 9 км от границата с Република Турция, се намира град Малко Търново. Той е културен и административен център на едноименната община. Намира се на около 340 метра над морското равнище и е с население от 3 527 жители. Градът е единствен в тази част на България, на територията на Странджа планина.

Според редица известни изследователи на това място от дълбока древност е съществувало селище. Откритите находки от различни епохи го доказват по безспорен начин. Името на селището се появява в историческите извори от римската епоха, което показва неговото вековно съществуване, културното и икономическото му значение по това време.

На територията на община Малко Търново, сред дивната природа на Странджа планина, са запазени уникални археологически паметници, свързани с тракийската и римската култура.

Историческият музей в град Малко Търново се явява основен пазител и популяризатор на наследството от древността. Създаден през 1983 г. той разполага своите богатства в три странджански къщи от края на 19 век – паметници на културата. В тях са подредени разнообразни, интересни и атрактивни експозиции.

Първият музей в гр. Малко Търново е създаден през 1983 г. под името „Музеен комплекс Странджа” и е резултат от интензивната работа в района по програмата Странджа-Сакар. През 2002 г. е преструктуриран в Общински Исторически музей и до днес е единствения културен институт в сърцето на Странджа планина. Експозиционната площ е разположена в четири странджански възрожденски къщи – паметници на културата, които са принадлежали на богатите търговски фамилии Дякови и Илиеви от края на ХІХ век. Къщата на кап. Стамат Икономов – един от идеолозите на Преображенското възтание, отвори врати в началото на 2010г. като Етнографска къща-музей. Исторически музей Малко Търново представя шест експозиции – в първата са подредени археологическите паметници, открити през последните десетилетия в обектите около и в града. По-голямата част от археологическите обекти са разкрити по времето на програма Странджа-Скар, с ръководител проф. Александър Фол. Ето защо в тази експозиция представяме на своите постители малка документална изложба в негова памет.

Епиграфските паметници са подредени в лапидариум в двора на музея. Иконната живопис е представена в отделна експозиция с образци от странджански майстори. Специално място е отделено на новата история и Преображенското въстание, а в етнографската сбирка са събрани автентични предмети и облекла за източно-рупската етнографска област, към която се отнася Малкотърновският регион. В Природната сбирка ви очаква вълнуваща среща със странджанската природа – използвайте телефонната кабина, за да “поговорите” с птиците, запишете се в необичаен “езиков курс” и ако не ви е страх, влезте в „Тъмната стая”, за да усетите странджанската нощна гора. Най-новото, което можете да разгледате е експозиция „Нематериално културно наследство на Странджа”, предстявяща нестинарството, Белия кукер, странджанските параклиси и светци, които са на особена почит. Ако отделите повече време, възползвайте се да гледате филми за нестинарите и кукеските игри, предлагаме ви и допълнителни информационни мателиали, така че да седнете и да почетете подбрани статии свързани с нематериалното културно наследство на Странджа и това – под монотонният ритъм на нестинарската музика. Към Исторически музей Малко Търново функционира и килимарска работилница с демонстрационна. Можете да поседнете на автентичен стан и да опитате да тъчете, както и да си закупите уникално ръчно изтъкано изделие. Исторически музей активно подпомага реконструирането на традиционни обряди като Бял кукер, Пеперуда, Яновден, Лазаруване. В дворните пространства на музея се правят възтановки и демонстрации на автентична обредност.

Входни такси:

Възрастни – 5 лв. Учащи – 3 лв.

Пенсионери – 2 лв. Хора с увреждания – безплатно. Беседи: за група до 15 души – 10 лв. На група.

 

Отпътуване 14.30ч. (преход 32 км.) и пристигане около 15:10 ч на обект номер 8 (Карта на стоте национални обекта). Историческа местност „Петрова Нива“.

 

Едно от най-свещените места в Странджа е местността Петрова нива, на 20 километра от Малко Търново. На Преображение /11-13/ юни 1903 година именно там 47 делегати на конгреса на Вътрешната революционна организация на българите от Тракия взимат историческото решение да подкрепят избухналото по-рано в Македония Илинденско въстание. 26 дни зле въоръжените патриоти се сражават с 40-хилядна редовна турска армия и башибозушки орди. Въстанието е потушено с нечувана жестокост, избити са хиляди старци, жени и деца, изгорени повече от 60 села. Оцелелите напускат родния край и търсят спасение в свободна България.

За да се увековечи спомена за саможертвата на въстаниците и стремежа им към национално освобождение, на 16 август 1958 г. на Петрова нива е открит паметник, а през 2003-та е построена и църквата „Света Петка”. Музейна експозиция припомня за героичните събития чрез богат снимков материал, документи и експонати, а всяка година там се провежда и Национален възпоменателен събор.

 

 

 

 

 

 

 

 

Отпътуване 16:00 (преход 96км.) пристигане около 17:30 на обект номер 7а (Карта на стоте национални обекта). Скален феномен „Трите братя“ – Айтос.

 

Намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на Област Бургас. Граничи със следните общини: на север – с Руен, на запад – с Карнобат, на юг и югоизток – с Бургас и на изток – с Поморие. Обхваща южните склонове на Източна Стара планина и долината на р. Айтоска. С площ от 402,866 km2 заема 5,2% от територията на областта. В състава й са включени град Айтос и 16 населени места с население от общо 36 000 души. Градът се намира на 370 км. от София и на 29 км от областния град Бургас.

         Релефът е предимно равнинен. Северните части на общината по цялото й протежение са заети от южните разклонения на невисоката (до 700 м) Айтоска планина. В Айтос се намира единственият изкуствено създаден парк “Славеева река”. По проект на Община Айтос, през 2018 г. в парка са инвестирани 1.6 млн. лв за изграждане на зони за отдих и спорт.

Паркът е приютил Етнографския комплекс “Генгер” – Алеята на старите занаяти, съхранила традиционните айтоски стилове в архитектурата, знаятите и бита на стария град. Комплексът разполага с хотелска база, механа и кафене, обслужващи гостите.

         Скалният феномен “Трите братя” се намира в местността “Казаните”, в парк “Славеева река”, на 200 м надморска височина. Природната забележителност е един от символите на Айтос – уникално скално образувание, наподобяващо трима великани. Това е скална група във вид на човешки фигури, които се издигат в м. “Казаните” на 300 м източно от Айтос. За тази природна забележителност са създадени много легенди. В една от тях се разказва, че това са трима братя, бранители на крепостта „Аетос” и защитници на потиснатите. Тримата братя притежавали изключителна сила, и водили много героични битки в околността. Скалите, по които стъпвали се огъвали под тежките им кралимарковски стъпки и оставяли огромни вдлъбнатини – широки и дълбоки колкото казани. Затова местността получила името „Казаните”.

Вечер, Тримата братя се прибирали, за да отдъхнат след тежките дневни боеве. За да се прикрият от нападателите си, те се превръщали в три сини скали. В мирно време, когато не съществува заплаха за града, те се „прибирали” в скалата. От древността до днес, извисили огромните си скални тела над града, макар и вкаменени, братята продължават да бдят за мира и спокойствието му.

Пейзажът в района около “Трите братя” напомня камениста пустиня. Тук вирее Айтоскиат клин – гентер, известен още като Astracantha aitosensis и “бодливо сграбиче”. Нисък, бодлив, туфест храст, с 4-метрови мощни корени. Български ендемит. Сега видът е включен в списъка на застрашените растения в България. Местностите Трите братя и Казаните около град Айтос, където е единственото естествено находище на генгера, са обявени за природна забележителност през 1972 г.  Айтоският клин е включен в европейския списък на редките, защитени и ендемични растения с категория рядък.

 

Отпътуване 18:30 (преход 220 км.) Около 22.00 пристигане в град Русе. Край.

 

ТУРОПЕРАТОРЪТ СИ ЗАПАЗВА ПРАВОТО ДА ПРАВИ ПРОМЕНИ ПО ПРОГРАМАТА.

ВСИЧКИ ВХОДНИ ТАКСИ СА ИНФОРМАТИВНИ И НЕ СЕ ГАРАНТИРА,

ЧЕ ЩЕ СЕ ЗАПАЗЯТ СЪЩИТЕ В ДЕНЯ НА ПОСЕЩЕНИЕ.

НА ОБЕКТИТЕ, КЪДЕТО ИМА ОТСТЪПКИ ЗА ГРУПИ ЩЕ СЕ СЪБИРАТ

ПО-НИСКИ СУМИ ОТ ОБЯВЕНИТЕ РЕДОВНИ.

 

Цена: 129 лв. на човек в двойна стая при минимум 40 души; 149 лв. при  минимум 30 души; 169 лв. на човек при минимум 17 души;

OТПЪТУВАНЕ ОТ РАЗГРАД И ШУМЕН: 5 ЛВ ОТСТЪПКА

Цената включва:

  • Транспорт с автобус
  • 1 нощувка със закуска в хотел в Созопол
  • Медицинска застраховка „Помощ при пътуване“с покритие 2000 евро за лица до 65 г.
  • Екскурзоводско обслужване по време на пътуването

Цената не включва:

  • Храна и лични разходи
  • входните такси и беседите в туристическите обекти;
  • доплащане за мед. застраховка за лица между 66 и 70 г. – 2 лв., между 71 и 75 г. – 4 лв. и между 76 – 80 г. – 8 лв.; над 80 г. – 10 лв.

 

 

Условия на плащане: 50% при резервция, останалата част 10 дни преди отпътуване

Условия на резервация: За резервация са ни необходими трите имена изписани на латиница и кирилица, ЕГН, рождена дата на детето (ако има дете), лична карта номер и валидност, телефон за връзка. След получаване на данните, изпращаме договора за организирано туристическо пътуване и издаваме фактура за плащане на аванса.

 

ВАЖНО:

1. Минимален брой туристи: 17 души. При неосъществен минимален брой туристи туроператорът е длъжен да уведоми 7 дни преди започването на изпълнението на туристическия пакет.

2. Пътуването се осъществява според актуалните медицински изисквания и обстановка в държавата

3. Пътуването е подходящо за лица с ограничена подвижност.

4. Туроператорът си запазва правото да прави промени по програмата.

5. Туроператора е със сключена застраховка “Отговорност на туроператора” N: 00088159/13062010010553/26.05.2020 г. За период 01.06.2020 г – 31.05.2021 г. Издадена от Софийски Корпоративен Център, ЗК“Лев Инс“АД, бул. Цар Борис III 136 В с лимит на отговорност: 25 000 лв. , телефон: 02/ 404 9492; 0800 15 333

 

Туроператор, удостоверение за регистрация РК-01-8031


Впечатления



Какво мислите?


Сподели

(задължително)