Североизточна България – Русенска и Разградска област. Автобусна програма с тръгване от Русе 1 ден 05.09 – 05.09.2021 г.

0
Dntur.com

За екскурзията

 
 
 

Програма – По пътя на Стоте Национални Обекта Екскурзия: Североизточна България – Русенска и Разградска област. Автобусна програма с тръгване от Русе 1 ден 05.09 – 05.09.2021 г. Маршрут: Русе – Свещари – Исперих – Разград – Русе   Опознайте България с нашите тематични екскурзии „По пътя на Стоте Национални обекта“. Докоснете се до многовековната [...]

Оценка

Изхранване
 
 
 
 
 


Лукс
 
 
 
 
 


Цена
 
 
 
 
 


Обща оценка
 
 
 
 
 

5/ 5

 Dntur.com
Подробно

Програма – По пътя на Стоте Национални Обекта

Екскурзия: Североизточна България – Русенска и Разградска област.

Автобусна програма с тръгване от Русе

1 ден

05.09 – 05.09.2021 г.

Маршрут: Русе – Свещари – Исперих – Разград – Русе

 

Опознайте България с нашите тематични екскурзии „По пътя на Стоте Национални обекта“. Докоснете се до многовековната богата история на България и до нейната неповторима природа. Обектите включват най-забележителните природни феномени в страната, исторически местности, архитектурни резервати, храмове и манастири, най-високите планински върхове, даващи цялостна картина на богатото културно-историческо и природно наследство по българските земи от дълбока древност до наши дни. Посещението и запознаването с обектите се удостоверява с поставянето на специален печат на съответния обект на определеното за това място в туристическите книжки. За всички, които имат желанието да събират печати, а нямат книжка ние от Лиямар Травел Ви подаряваме по една, ако се запишете на екскурзиите ни. Поредната ни еднодневна екс-я обхваща Североизточна България и 3 броя обекта от Стоте национални.

 

Програма:

Първи ден: Отпътуване с автобус в 07:00 ч. от жп гара Русе за с. Свещари (преход 80км). Около 8:20 ч. пристигане на обект номер 49 (Карта на стоте национални обекта) Исторически-археологически музей Сборяново – Тракийска гробница „Демир Баба теке“ – Тракийски град Хелис (с. Свещари).

 

Древният град Хелис

В последната четвърт на ІV в. преди Христа, гетските владетели основават на територията на днешно Сборяново укрепен град със средищни политически, икономически и военни функции. Градът е разположен върху площ над 100 декара и има забележителна фортификация. Обграден е с двойна крепостна стена с дебелина 3,50 – 4,20 м и предполагаема височина 10 – 12 м, които следват конфигурацията на терена. С тези си размери той е достоен за резиденция на тракийския владетел Дромихет – победителя на Лизимах. Двете порти на крепостта – северната и южната – са защитени посредством сложна система от стени и бастиони. До южната порта е открит единственият за сега в района надпис на старогръцки – посвещение на богинята Фосфорос – покровителка на портите и крепостите.

Намерените при разкопките амфори, гръцки съдове и други предмети показват обширните търговски връзки на гетите с гръцките градове – колонии по бреговете на Черно и Средиземно море. При археологически сондажи на север от светилището Демир баба, са открити основи на жилищен квартал. Може би тук е бил пристанът, от който са се товарели и разтоварвали стоките, транспортирани по плавателната по това време река Крапинец до Дунав и черноморските пристанища. Така са се осъществявали част от търговските връзки на Хелис с останалия свят.

Възникването на града се датира около последната четвърт на IV в. пр. Хр. Тогава или малко по-късно (315-310 г. пр.Хр.) е поставено началото на изграждането на основната крепостна стена. Предполага се, че крайната дата за съществуването на тракийският град в Сборяново е около средата на ІІІ в. пр. Хр. Тя се определя от документираното голямо и унищожително земетресение, което е разрушило града около 250 г. пр. Хр. Досегашните резултати от археологическите разкопки сочат, че след тази дата, градът не е бил възстановен.

 

Тракийските гробници

На изток и на запад от столицата на гетите Хелис са разположени два обширни могилни некропола – последен дом на знатните гети. Съществува хипотеза, че отделни групи от могилите представляват огледално отражение на някои съзвездия – “Косите на Вероника “, “Орион”, “Рало” и “Голямото куче”. В проучените могили са открити погребения на хора и животни, местни и вносни съдове, накити и други дарове.

През 1982 г. при редовни археологически разкопки, под една от могилите – Гинина могила, е открита чудото на тракийската гробна архитектура – Свещарската гробница. Изградена е от големи варовикови блокове, тя се състои от дромос (коридор) и три помещения – камери, като всяка от тях е покрита с отделен свод. Изключително богата е украсата на централната (гробна) камера – четири дорийски и една коринтска колона поддържат фриз от триглифи и метопи, между тях са разположени десет женски фигури (кариатиди) с вдигнати на горе ръце, а над тях – в люнета на свода е изобразена живописно сцената на обожествяване на покойния владетел. Масивна декоративна каменна врата – наискос отделяла погребалното ложе на владетеля от погледите на смъртните.

Второ, по-скромно ложе било предназначено за любимата съпруга, която следвала покойника и в задгробния живот, а любимите му коне били положени в страничната камера и пред входа на преддверието. През 1985 г. забележителната архитектурна и художествена украса нареждат Свещарската гробница в списъка на ЮНЕСКО. На 30.09.2000 г. след многогодишни проучвания и консервация, тя отваря вратите за посетители.

 

                             Тракийско светилище

Най-старото тракийско светилище в Историко – археологическия резерват “Сборяново” се намира в местността “Камен рид “. На високото, обгорено от слънцето и брулено от ветровете скалисто плато се принасяли жертви на слънчевия бог. Светилището е основано в началото на първото хилядолетие пр. Христа и е продължило да съществува до началото на елинистическата епоха-почти седем века. То заема 47,5 декара площ, оградена от запазени и до днес с височина 1 метър каменни стени.

Единственият вход на свещената територия е от юг, където и до сега личат останките от най-древната и стена. Близо до нея, върху голия камък били измазани многобройни огнища. Големи каменни кръгове бележат местата, където се извършвало свещенодействието. В ями, вкопани в самата скала, са полагани красиви съдове, прешлени за времето и дребни тайнствени предмети амулети и идоли от глина, за да се измоли божествената милост. Откритите при разкопките кости от бебе и фрагменти от човешки череп са дали основание за предположението, че тук са принасяни и човешки жертви. В единият кръг е вграден голям камък-жертвеник. Комплексът носи всички характерни за светилищата в средиземноморския район черти: липса на отбранителни съоръжения, стени имащи само оградна функция, вход от юг.

 

Демир баба теке

Около VI в. Пр. Хр. в дълбоката сенчеста долина в подножието на “Камен рид”, до непресъхващия извор в самото сърце на Историко – археологическия резерват “Сборяново”, било изградено светилище на подземните божества, водата и здравето, което просъществувало до началото на новата ера. До наши дни се е запазила скалата-жертвеник до входа на вътрешния двор на Демир баба теке и улеите, вдълбани в нея, които пазят спомена за възлияния с вода, вино и жертвена кръв. Вградените в северната и южна стена на тюрбето огромни скални късове са съвременни на жертвеника останки от гетското светилище, и до ден днешен посетителите лягат върху тях за здраве и сила.

В по-късни времена традицията на свещеното място била продължена от християнски параклис. За който в края на XIX век, при началото на първите археологически обхождания на района, братя Шкорпил описват голям каменен кръст на склона на хълма, но за съжаление и до сега не са намерени дори и следи от него. А още по-късно в началото на XVII век на това място било изградено тюрбе – гробница на алианския светец Демир баба. То е монументална постройка с купол и преддверие с вход на изток. Демир баба (Железният баща) е най-почитаният светец сред алианското (къзълбашко) население на Североизточна България. Неговата гробница-тюрбе, е едно от най-посещаваните места не само от алианите, но и от ортодоксалните мюсюлмани, а след Освобождението – и от християните от околните села.

Преплитане на алиански, сунитски и християнски традиции върху една много по-древна основа личи и в досега съществуващите обредни практики на това място. Връзването на парцалчета от дрехи по дърветата, ритуалното измиване, лягането върху скалите, за да се придобие сила и други магически по своята същност действия, идват от дълбока древност. Обичаят да се принася жертва – курбан при Демир баба теке като благодарност за изцеление или като даден обет, също носи следите на древни традиции.

Входни такси: Няма

 

Отпътуване (преход 10 км.) и пристигане около 12:00 в обект 49 (Карта на стоте национални обекта) Исторически музей – Исперих.  Свободно време за обяд.

За начало на музейното дело в град Исперих се смята основаването на “Околийско Археологическо дружество “Хан Омуртаг” през далечната 1927 година. През годините членовете му събират малка разнородна колекция от археологически находки, съхранявана в читалище “Съзнание” в града. В периода 1956-1963 година кръжокът по краезнание към читалището прибавя към нея експонати от миналото на родния край” с предимно етнографски характер и общия брой на предметите достига 1711. Те се съхраняват в сандъци в различни сгради докато през ноември 1975 г. с откриването на постоянна музейна експозиция в новопостроената читалищна сграда, гражданите и гостите на града получават възможност да ги видят. През 1978 година сбирката става филиал на Окръжния исторически музей в Разград. След откриването на Свещарската гробница през 1982 година районът на Исперих става център на комплексни научни изследвания по Програма “ГЕТИКА” и дейността на филиала се разраства. През 1984 година той получава статут на самостоятелен музей.

Днес в Исторически музей – Исперих съществуват отдели археология, етнография, нова и най-нова история, художествен и административно-стопански и реставрационна лаборатория, в които работят 31 служители – музейни специалисти, екскурзоводи, реставратор, технически специалисти и охрана. Във фонда му се съхраняват над 30 000 музейни единици. Разполага с оборудвани фондохранилища и лаборатория, конферентна зала и зали за постоянни и временни експозиции, етнографска къща, приемен център и археологически бази в ИАР “Сборяново” и вятърна мелница в с.Белинци. Музеят се грижи за охраната, поддръжката, представянето и популяризирането на недвижимото културно наследство в ИАР “Сборяново” и взема участие в проучването му.

Входни такси: 0.50 лв.

 

Отпътуване (преход 34 км.) и пристигане около 14:40 в обект 48 (Карта на стоте национални обекта) Археологически резерват Абритус – град Разград.

 

Абритус възниква като тракийско селище. От I-ви век е римски военен лагер, който е преустроен в град през II-ри век. През периода II-ри IV-ти век достига своя най-голям културен и икономически рацзвет. Според лингвистите етимологията на името Абритус е от лат. произход и означава “стръмен”. Късноантичният град Абритус е построен върху развалините на тракийско селище. Още с появата си градът е бил пригоден за военен лагер. През IV в. Абритус е вече добре устроен късноантичен град, укрепен добре планиран, водоснабден. През 586 г. е разрушен от аварите. През VII-VIII век възниква българско селище, което съществува до Х-ти век.

Абритус (на латински Abrittus, произнася се Абритус) е антично римско селище (от II-ри до IV-ти век град) в Североизточна България. Останките на селището се намират в местноста “Хисарлъка” на около 3 км край днешен Разград.

Населението е било доста разнородно: римляни, траки, гърци от Мала Азия –военослужещи, ветерани и цивилно население. В Абритус са живеели също траки и чужденци с императорска романизация.

От Абритус и неговата околност произхождат множество паметници, свързани с духовната култура на живялото тук население: посветителни надписи, оброчни плочки, бронзови плочки – матрици и култова бронзова пластика. Те са свидетелство както за разнородния етнически състав, така и за религиозната търпимост между различните етнически групи и за религ. Синкретизъм.

Един от най-разпространените култове в Абритус е култът към Херкулес (особено в армията). Почитани са още Юпитер или Марс, Сабазий, бог Аполон, Хигия, Епона Регина, Поробон, Арес, Херакъл, и др. Намерени са оброчни плочки и на Тракийския конник.  Събития През 251 г. в периферията на града се разиграва голямо сражение между римските войски начело с император Деций Траян и готите. В битката императорът загива. Поредното му възстановяване е осъществено в началото на IV-ти век от император Константин Велики.

 

Резерват Абритус

 

Днешният резерват е разположен на площ от 1000 дка. Богат е с паметници на римската, тракийската и средновековната българска култура. Най-забележителната част от резервата е античният град Абритус с площ от 150 дка. Един от най-добре проучените, благоустроени и експонирани антични градове в страната е Абритус край гр. Разград. Векове този град е бил непознат за науката и местното население.

Преди повече от 2000 години, на 1 км източно от днешния Разград е съществувало тракийско селище с неизвестно име. Римляните продължили неговия живот през средата на I в., след установяване на властта си в провинция Долна Мизия. Руините на Абритус напомнят за цветущ трако-римски град, просъществувал до края на VI в., когато е разграбен, разрушен, опожарен и обезлюден при грабителските нашествия на авари и други племена.

През VII в. върху руините на античния град Абритус възниква ранносредновековна българска крепост, разрушена при походите на киевския княз Светослав (968-981 г.). В източния край на това средновековно селище е изграден представителен християнски култов комплекс – епископия, разрушен в края на Х и началото на ХІ век. Средновековното поселение върху развалините на Абритус е унищожено напълно през 30-40-те години на ХІ век при печенежките нашествия. След това, върху терена на Абритус няма обитатели. През XIII-XIV век западно от Абритус се намирало средновековно българско селище, известно под името Хръсград, Хезарград, Херазград, Хразград, както са го наричали турците, за което се знае твърде малко. Селището е превзето при турските нашествия на османлиите към 1388-1389 г. Днешният Разград е негов продължител.

Цената за посещение е 2,50 лв., за деца до 6 г. – 1.00 лв.за хора в неравностойно положение – безплатно.

Беседа: Цена 5.00 лв.

 

Отпътуване 16:00 (преход 70км.) около 17:00 пристигане в гр. Русе.

 

ТУРОПЕРАТОРЪТ СИ ЗАПАЗВА ПРАВОТО ДА ПРАВИ ПРОМЕНИ ПО ПРОГРАМАТА.

ВСИЧКИ ВХОДНИ ТАКСИ СА ИНФОРМАТИВНИ И НЕ СЕ ГАРАНТИРА,

ЧЕ ЩЕ СЕ ЗАПАЗЯТ СЪЩИТЕ В ДЕНЯ НА ПОСЕЩЕНИЕ. НА ОБЕКТИТЕ,

КЪДЕТО ИМА ОТСТЪПКИ ЗА ГРУПИ ЩЕ СЕ СЪБИРАТ

ПО-НИСКИ СУМИ ОТ ОБЯВЕНИТЕ РЕДОВНИ.

 

 

 

Цена: 26 лв. на човек при минимум 40 души; 29 лв. при  минимум 30 души; 32 лв. на човек при минимум 17 души;

Цената включва:

  • Транспорт с автобус
  • Медицинска застраховка „Помощ при пътуване“с покритие 2000 евро за лица до 65 г.
  • Беседите по обектите, където е възможно
  • Екскурзоводско обслужване по време на пътуването

Цената не включва:

  • Храна и лични разходи
  • Входните такси в туристическите обекти;
  • Доплащане за мед. застраховка за лица между 66 и 70 г. – 2 лв., между 71 и 75 г. – 4 лв. и между 76 – 80 г. – 8 лв.; над 80 г. – 10 лв.

 

Условия на плащане: 50% при резервция, останалата част 10 дни преди отпътуване

Условия на резервация: За резервация са ни необходими трите имена изписани на латиница и кирилица, ЕГН, рождена дата на детето (ако има дете), лична карта номер и валидност, телефон за връзка. След получаване на данните, изпращаме договора за организирано туристическо пътуване и издаваме фактура за плащане на аванса.

 

ВАЖНО:

1.            Минимален брой туристи: 17 души. При неосъществен минимален брой туристи туроператорът е длъжен да уведоми 7 дни преди започването на изпълнението на туристическия пакет.

2.            Пътуването се осъществява според актуалните медицински изисквания и обстановка в държавата

3.            Пътуването е подходящо за лица с ограничена подвижност.

4.            Туроператорът си запазва правото да прави промени по програмата.

5.            Туроператора е със сключена застраховка “Отговорност на туроператора” N: 00088159/13062010010553/26.05.2020 г. За период 01.06.2020 г – 31.05.2021 г. Издадена от Софийски Корпоративен Център, ЗК“Лев Инс“АД, бул. Цар Борис III 136 В с лимит на отговорност: 25 000 лв. , телефон: 02/ 404 9492; 0800 15 333

Туроператор, удостоверение за регистрация РК-01-8031 (издаден на 04.06.2019 г.),


Впечатления



Какво мислите?


Сподели

(задължително)